Ивайло Захариев. Правилата на живота. Версия във време на карантина

Ивайло Захариев. Правилата на живота. Версия във време на карантина

Българският актьор Ивайло Захариев в интервю ще разкаже за любимата си книга и любимото си място, за отношението си към зависимите хора. Неговите „Правилата на живота“ и неговите ценности.

Продължаваме нашия проект «Правилата на живота». В него разказваме човешките истории на известни хора. Интересно ни е какво ги движи в моменти на победи и поражения. Кой ги вдъхновява? Защо не се отказват? Не си мислим, че опита и знанията им могат да помогнат на всеки, който иска да промени начина си на живот и да се откаже от пагубните си привички. Но в същото време, ние сме уверени, че всеки може да вземе за себе си нещичко и да го използва. Днес говорим с Ивайло Захариев – български актьор от театъра и киното. Той е известен на зрителите с такива филми като: «Под прикритие», «Южен вятър», «Пътят на честта». Сред театралните му работи си струва да отбележим: «Кризисен център», «Усещане за любов», «Поручик Бенц».

За професията, за пътуванията и за любимото място

Твоят партньор във филма «Южен вятър» Милош Бикович се е снимал в главната роля в няколко нови руски филма. Гледа ли Ивайло Захариев към руското кино? Или, може би, теб повече те привлича да се снимаш в Холивуд?

Трудно ми е да определя кое кино повече ме привлича. Имам желание да работя в големи продукции с международни режисьори така, че не бих отказал руското кино. Даже ще се радвам да намеря контакти чрез моя приятел, за да се пробвам и в Русия. За Холивуд мога да кажа, че няма актьор, който да не би искал да пробва да се снима там. Въпросът е, че конкуенцията е огромна. Изискванията, които са необходими са много по-различни от тези, които познаваме в Европа. Човек трябва да бъде готов на големи жертви, за да го направи. Така, че ако имам тази възможност ще трябва наистина много да се стегна. Много да се подготвя психически.          

Какъв персонаж ти е интересен, в кого би искал да се превъплътиш? Някой конкретен човек?

Със сигурност историческите персонажи, които са в някоя по-отминала епоха са ми много интересни.  Имам интерес към героичните сюжети. Също така някоя известна личност част от историята ни. В момента не мога да се сетя за роля на персонаж, която бих отказал. Това е много типично за нас актьорите, че пробваме различни неща непрекъснато. Това ни вдъхновява все повече.

В едно твое интервю казваш, че обичаш да пътешестваш. Какво получаваш, когато пътешестваш? Любимо твое място/места в България.

Любовта ми към пътуванията, към пътешествията идва от това, че мога да се насладя на различните места из България и света, да видя нови хора и нов начин на мислене. Може би начина на мислене на хората  и тяхното различие е нещо, което ме  вдъхновява да пътувам.  Отделно обичам да обикалям из природата, на планина, някъде из дивото, защото се наслаждавам на творението, което ни е дадено и по всякъв начин се опитвам да го откривам.

снимка: Иво Орешков

Така че, пътуването ми дава много неща. Едно от нещата със сигурност е доближаване до Бог. Защото все пак Той е сътворил всичко това. Конкретно място нямам. Но има градове из България, където съм пътувал на турне с представление, където обичам да се връщам. Но със сигурност има много места които не съм открил, които бих искал да видя пак. Мога да кажа, че Пирин планина ми е любима в момента за разходки. Не мога да предпочета друго място за разходка ако имам възможност  за избор.

За любимата си книга, за ценностите в живота

Във връзка с COVID-19 хората са принудени да се намират, в голяма част от времето си, в изолация у дома. Какво ще ги посъветваш в това време?

Мога да препоръчам „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Това е една книга, която говори за големи пътувания. Нещо, което е ограничено сега. Също така самия автор е великолепен. Това е много хубава книга и аз я определям, като една от любимите ми. Също така мога да препоръчам човек да си изгради нов навик да тренира. Наистина сега сме изправени пред тази опасност да станем много по-лениви.  Телата ни да натежат повече. Докато не променим нещо в ежедневието си това може да стане факт. Тренеровките и то не с някакви големи тежести. Човек може сам и със собствената си тежест да намери как да се подобри.

Каза, че баща ти те е учил, че е важно човек да има гражданска позиция. И така, какво е твоето жизнено кредо, твоите правила на живота. В какво вярваш?

Да може да се каже, че баща ми много ми е повлиял в това да търся  правдата, да търся справедливото гражданско отношение. Може би това търсене, което той ми е предал ме довежда да търся истинската правда, а именно в Християнството. Да откривам повече и повече от това какво Бог има за нас. Според мен това тръгва от семейството от родителите ми. За това днес съм много внимателен какво предавам на моите деца. Една от моите ценности е чесността – това е да бъдеш открит с близките си и хората, с които общуваш. Защото живот в лъжа не е приятен, в същото време борбата за обществената справедливост не би трябвало да бъде пренебрегвана, да се примиряваме с неправдата в която живее обществото ни. Така, че това е общочовешка ценност, която имам. Определено моя морален код е написан в Библията. Така се опитвам да живея и така се проверявам дали успявам, а по-точно гледам живота на Иисус като пример.

Снимка: Иво Орешков

Мога да кажа, че раздаването на любов по различни начини, не само тази емоционалната, а помагането на хора, включването в каузи и отношението на приемане. Много ми харесва тази мисъл на майка Тереза: „Повече хора на земята ще умрат от глад за любов отколкото от глад за храна“, така че любовта се изразява по много начини. Един от най-силните е приемането. Това е човек да бъде прият такъв какъвто е, а не да бъде осъден. Именно на това ни учи Бог и така се опитвам да живея.

За наркозависимите и за обществото

Нашата организация се казва „Реванш“. Какво за теб означава думата Реванш? Какво мислиш, когато чуеш тази дума?

За мен реванш е отговора на дадения ни втори шанс. Защото всеки във живота си има възможност да има втори шанс. Ако е разумен ще го използва по най-добрия начин.

Навсякъде говориш открито, че поддържаш наркозависимите. Наркоманията – това е остро стоящ социален проблем, за който не е прието да се говори. От последните събития имам предвид тежката катастрофа, която доведе до смъртта на известен журналист. В кръвта на виновника са намерили следи от наркотици. Разнасят се гласове, че трябва да го затворят за дълго в затвора, за да запомни. Или че трябва принудително да се лекува. Някои отиват още по-далеч и говорят за смъртно наказание. Не акцентирайки на конкретната личност на нарушителя, какво е нужно да се направи според тебе? Затвори? Лекува?

Чисто законово наказанието не знам какво трябва да бъде. За мен всеки наркозависим е човек, който боледува. Защото това е една много страшна болест – зависимостта. Ако не бъде обърнато внимание на човек, сякаш не е болен, а нормален това означава той никога да не бъде излекуван и той да си остане в това състояние независимо какви мерки са приети спрямо него. Не казвам, че това момче, което е карало колата би трябвало да бъде помилвано. Но ако то не излезе от болестта си по медицински начин, а като здрав човек, то  той няма да научи урока си. Той няма да си извади поуката и няма да порастне личностно и да се промени в добра посока. Според мен към един наркозависим обществото трябва да се отнася  по различен начин. Да не го изкарва като най-големия престъпник. Никой наркозависим не е в това положение, защото го е искал. Всеки по някакъв начин от незнание или от слабост е попаднал в тази ситуация. И ако ние като общество съдим някого защото е слаб то по-скоро ние сме слабите.

Снимка: Иво Орешков

Ние сме тези, които не можем да приемем, че някой не може да се справи с вътрешната си борба. Така, че аз съм на позиция, че цялото общество трябва да приемем, че това не е нещо срамно. Както не е срамно човек да бъде болен от грип или от нещо подобно. Така и зависимостта. Ако бъдем по-открити по тази тема и заедно се опитаме да се излекуваме. Не да се преборим, а да се излекуваме ще имаме наистина много по-редки случаи, в които някой ще пострада заради наркозависим, защото вече ще знаем как да действаме и такива случаи ще са по-малко. Така мисля.

Лечението на зависимостта – това е вeче в последствие. Какво, според теб, е необходимо да се направи сега, така че колкото е възможно да се намали ръста на броя на потенциално зависимите в България за в бъдеще. Имаш ли идея за тази бройка?

Аз съм по-скоро обезпокоен от масовата култура, че наркотиците не са проблем, че това да си на някакъв вид наркотик е даже препоръчително. За съжаление само година две по-късно след употреба на стимуланти човек може да се събуди на много неприятно място сред много неприятни хора. Това остава скрито от повечето, които започват да употребяват. Според мен едно от нещата за борбата със зависимостта е предварителното научаване какво може да донесе превенцията като информираност. Защото наистина масово навсякъде се говори за леките наркотици за това, колко е готино да правиш нещо когато си надрусан.

Снимка: Иво Орешков

Когато говорих с наркозависими разбрах, че са много малко случаите когато човек е започнал директно да употребява тежки наркотици. Всичко, които по-късно са ползвали тежки наркотици първо са били на леки. Така, че леките не са за пренебрегване, като рисков фактор обществото ни да боледува и да бъде ощетявано. Каква е разликата между смъртта на един известен или неизвестен човек? Разликата е никаква. Загубата за неговите родители, за неговите близки е една и съща. Така, че грижата ни трябва да бъде към всички и за това трябва да бъдем много информирани за рисковете  според мен.

Значи най-важното според тебе е да се говори за рисковете от наркотиците?

Да, едно от нещата е това, че има места където  хората да се лекуват. Има различни начини как да се помогне на тези хора. Обаче това, че има нови и нови хора, които имат нужда от лечение е нещо, което според мен трябва да намалее, за да може обществото ни да се излекува напълно. Защото ако едни се излекуват, но идват нови болни, непрекъснато ще има този проблем. Грубо казано заразяването е проблема. Защото лечение има за щастие. Има Реванш. Щом има реванш въпросът, е първата загуба да я няма.

Имаш ли някакво пожелание към нашите читатели?

Пожелавам на всеки читател да твори съзнателно живота си. Любовта побеждава всеки страх, както е казал нашият Господ. Така че действаме с любов. Тогава няма как да не ни бъде отвърнато с любов.

Още интервюта от проекта „Правилата на живота“

Вашият коментар