В началото на месец септември беше проведен вебинар върху курса „Основи на консултиране на хора, зависими от ПАВ, и техните роднини.“ 

Това е само част от големия проект „Да се запознаем“. (по-подробно за проекта тук на https://www.protivnarko.ru/bf-sv-prav-ioanna-kronshtadtskogo-nachal-novyiy-proekt-budem-znakomyi/).
Цел на курса – да даде комплект от базови знания, които са достатъчни за поставяне началото на работата на консултативния пункт.

Водещ – Роман Прищенко (ръководител на програми за рехабилитация АНО „Неугасима Надежда“). Той е специалист с 18-годишен опит в областта на социалната рехабилитация.

Организация „Реванш“ стартира проекта „Консултативен кабинет“ преди няколко години (по–подробно за проекта тук на http://revansh.eu/ru/konsultativnyj-kabinet/). Затова този вебинар беше съвсем навременен. Предлагаме Ви православният поглед върху работата на консултативния кабинет (консултативен пункт).

Основни понятия:

Какво е консултативен пункт?

Консултативен пункт – това е входна врата в системата за помощ

Р. Прищенко.

Кой е получател на тази помощ?

Човек, който има проблеми поради употребата на ПАВ (зависим)*. Значим близък човек, който има проблеми заради ПАВ (съзависим)*.

*Съзависимост – патологично състояние, характеризиращо се с дълбока погълнатост и силна емоционална, социална или даже физическа зависимост от друг човек. Най-често този термин се употребява по отношение на близките и роднините на алкохолици, наркомани и други хора с каква то и да е зависимост.

*Зависимост – Адди́кция (англ. addiction — пагубен навик, привикване).

От богословска гледна точка съзависимостта и зависимостта – това са последствия на първородния грях*.

*Първороден грях – съгласно християнското учение, грехът на прародителите Адам и Ева променил начина на съществуване природата на човека. Сам този грях извън зависимостта от личните качества на човека «автоматически» става част от всеки човек.

Какво е консултиране?

Това е помагащо поведение, проявявано в съучастие, в състрадание и в разбиране, а също така и в подкрепа и грижа. Консултиране означава да се взимат впредвид потребностите и проблемите на друг човек и да се съдейства за тяхното успешно решаване. Това е нравствено действие и отговорно усилие на консултанта, насочено в помощ на клиента за усвояване на методи на поведение, които ще доведат до решаване на неговите (на клиента) проблеми.

Консултиране – това не е вцърковяване. Това не е решаване на всички жизнени проблеми

Р.Прищенко

Задачи на консултирането:

Въвличане (поканване) – това е едно от главните действия по време на първичното консултиране. Болшинството консултанти не се справят с тази задача.

Вместо покана започват да говорят поради затворена врата какво трябва да прави

Р.Прищенко

Скрининг – действие за откриване на тези, които се нуждаят от нашата помощ. Анализ на техните проблеми и доколко тези проблеми, които има човек, се съотнасят с възможностите и нивото на компетентност, които предоставя системата за помощ.

Освен това, тук влизат:

• информиране;
• първична (повторна) духовно-психологическа подкрепа;
• мотивиране и съпровождане (подготовка за рехабилитация или социално съпровождане).

Процесът на помощта е двустранен. Затова, ако съществува насрещно движение, то процесът на консултиране може да се състои.

Пространството е важно за консултирането. Трябва да се помни, че консултативния пункт — това е отделна стая и минимум информация на стените. Необходимо е структуриране на времето. Трябва да бъде продължителността на срещите и тяхната периодичност, а също така продължителността на консултирането.

Емоционален компонент на консултирането – взаимодействието между търсещия помощ и консултанта – е основан върху евангелските принципи:

• Различаване на греха и грешника (от гледна точка на Църквата, зависимостта – това е греховна страст);
• съдействие, а не водителство;
• осъзнаване на това, че в процеса на консултирането винаги присъстват трима (човек+човек+Бог).

Също не бива да се забравя за истинността и искренността, за емоционалната топлина и приемане и за конфеденциалността.