Врубриката „Техният опит“ продължаваме да разказваме за това как работят с употребяващите наркотици в различните държави. Днес ще говорим за белгийския проект «Trempoline», който се на мира в окръг Шарлеруа.
Необходимо е да се обменя опитът. С добрите практики, а не с най-добрите. Защото това, което работи там, може да не работи тук. Затова трябва да се взимат в предвид местните особености.
Да се учим, учим и още веднъж да се учим.
Всичко е започнало през 1988 година, когато в Шарлеруа бил отворен дневен център. Отначало «Trempoline» бил ориентиран към започващите потребители на наркотици ( т. н. вторична профилактика*). Но скоро станало ясно, че пациентите, които се обръщат за помощ, имали доста тежки разстройства на личността. Затова разликата между «вторичната профилактика»* (за начинаещи потребители) и «третичната профилактика»** (за злоупотребяващи с вещества) в дадената ситуация било неуместно. Злоупотребата с психотропни препарати бързо нараствала. Започвайки от 1986 година, и до отварянето на дневния център в Шарлеруа не съществувал център за приемане и лечение на наркомани. Това наложило един вид повторна адаптация на проекта. По такъв начин дневният център завършвал с терапевтична програма. Сътрудниците на центъра преминали обучение в Рим. Те са започнали да използват в работата си терапевтични инструменти, подобни на тези, които били успешни в Италия.
*Вторичната профилактика е активен метод насочен към ранно откриване на заболяването. Преди пълното разгръщане на клиничната симптоматика и чрез ранно лечение за подобряване на прогнозата и намаляване на честотата на тежките симптоми и хронифициране на заболяването.
**Основната цел на третичната профилактика е свързана с предприемане на мерки за отстраняване на дълготрайните ефекти на заболяването и промяна в прогнозата за пациента. Третичната профилактика освен, че добавя години към живота на лицата с определено заболяване, оказва и ефект върху качеството им на живот.
Разработване и търсене
Затова до днес сътрудниците на «Trempoline» са отворени за опита на други организации.
През 1990 година е била отворена 3-тата фаза (социална реинтеграция) на програмата. По такъв начин били направени всички елементи на пълната терапевтическа програма. От първите контакти и до връщане в обществото. През 1992 година организацията решила да върви напред, за да изобрети нови формули и да продължи да удовлетворява существуващите социални потребности. Без да чакат докато някой да ги помоли или да им плаща за това. Такава идеалистична смелост била вдъхновена от опита, придобит в чужбина: в Италия, в Испания, в Гърция и във Франция. От 1997 година «Trempoline» се намира в Шатле (предградие на Шарлеруа).
Шатле е центр, който не прилича на никой друг …
В края на 90-те години този факт, че не много жени са участвали в програмата, способствал за откриването на ново направление – «Кенгуру». Някои от наркозависимите жени с дете се отказвали да започнат терапия, или поради страха да изгубят правото да се грижат за децата си, или защото терапията по местоживеене би ги принудила да се разделят със своето дете заради продължителността на психопедагогическата програма. Така, през май на 2000-та година била открита службата «Кенгуру». Тя е позволила на тези майки да се присъединят към програмата за пребиваване в «Trempoline» без да се разделят с децата си. За тази цел и била организирана къща в рамките на парка на обединението. През 2014 е била създадена специализирана амбулаторна служба за подрастващи и младежи, които изостават, но с философията на ТО. Също през 2014 година сервисът «Кенгуру» се открива за «бащи-наркомани с деца».
Гъвкавоств анализа на своята работа
Днес «Trempoline» — това е интернационален състав. Това не са само белгийци, но арменци и чилийци. Това е огромна територия в Шатле, при това там не се намират всички отделения.
От особеностите си струва да се посочи, че първият етап на на програмата обикновено продължава 2 месеца, в редки случаи до 3 месеца. Те живеят отделно от основното ТО.
Те трябва да се чувстват комфортно. Програмата за тях е много лека, иначе ще си тръгнат.
С алкогохолици тук не работят. Но само с тези, които употребяват наркотици. Или на техния фон още и употребяват алкохол. «Това е друга работа. Като цяло те са социално адаптирани, имат работа». Що се отнася до самия персонал, то за тях действа правилото за пълна химическа чистота по време на работа.
Защото ние сме модел за тях. Затова не пием.
Епилог
Държавата признава зависимостта като болест. Затова тук може да се дойде по линията на медицинска застараховка. За тези, които нямат застраховка, социалната служба помага да се направят документите. Но ако ги няма – това не е повод за отказ за преминаването на програмата. Стигматизация по отношение към зависимите в Белгия съествува, но тя е много малка.
Каним съседите, за да виждат какво ние правим.
В настоящият момент в ТС се намират 18 човека, а в програмата «Кенгуру» няма хора. Един път седмично идват специалисти-професионалисти. Те ги обучават за приготовянето на различни ястия, за това как се работи в градината и тем подобни занимания. Програмата заема период от 18 месеца. Преди няколко години основният наркотик е бил хероинът, сега обикновено това са полинаркомани.
